Истерията за първи клас
Българинът дава благо и драго, с цел да изучи детето си и да му даде опция за качествено обучение. Правил го е и когато го е пращал в порутени хамбари по време на турското иго, където в сумрак десетки дечурлига са драскали с пръчки в пясъка. Прави го и през днешния ден, когато заплаща за паралелното обучение посредством частни уроци. Прави го и последните седмици, като води неравни борби с общински наредби, които не дават право да избира най-хубавото учебно заведение за детето му.
През последните две години Министерството на образованието и науката и Столичната община вършат всичко допустимо да основат отрицателни страсти, превръщащи се в истерични пристъпи у майки и татковци на първокласници. За втора година вследствие на работата на двете институции в последния миг се сменят разпоредбите, които се включват в единната система за банкет в първи клас. Намерението бе да се спрат нарушаванията, които се допускаха от шефовете на учебните заведения, като им се даваше независимост сами да дефинират критериите за банкет в техните учебни заведения. Както е добре известно обаче, пътят към пъкъла е застлан тъкмо с такива положителни планове. Така че вместо въвеждане на положителни практики,
настана общоградски безпорядък
Родители нервно наблюдават за всяка смяна в обществени мрежи, уеб сайтове, конгреси, дебнат на всяка крачка дейностите на отрасловия зам.-кмет Тодор Чобанов и се чудят в коя посока ще бъде отпратено детето им от следващото изобретение.
Те добре помнят, че през предходната година общината написа за няколко седмици три разнообразни документа, в които се опита да регламентира един обективен банкет в първи клас. Колко е бил обективен и равнопоставен, стана ясно, откакто въпросният нормативен акт бе оборен в съда. Това наложи Министерството на образованието да одобри нови правила, които да вмени за използване на всички общини у нас. Затова още веднъж в последния миг и столичното кметство чупи пръсти и търси способи да провежда система за банкет, която най-добре да отговори на упованията и потребностите на най-големия град у нас. До седмица въпросният противоречив документ с правила за кандидатстване ще бъде признат от Столичния общински съвет и ще влезе в действие. Но евентуално с упованието, че още веднъж ще падне в съда... Родители занапред се канят да го нападат, като се базират на отнетите им права за избор и еднакъв достъп до качествено обучение на детето им.
Какво в действителност предлага вносителят Тодор Чобанов, базирайки се на наредбата на МОН? От идната образователна година към всяко учебно заведение се обрисува прилежаща територия. Всички, живеещи в границите й, ще получават преимущество, с цел да влязат в школото. Напълно новият детайл е, че с най-вече привилегии ще са децата, чийто адрес не е сменян през последните три години. Така на процедура се вкарва уседналост. Във втората група ще са деца, които живеят към учебното заведение сред една и три години, а в третата група - хлапета с адрес, заменен през последната една година. Едва откакто влязат децата от всички групи, ще се допусне банкет на малчугани от цяла София. Този път няма да има преимущество за деца, които живеят в съответния административен регион.
Ако обаче се окаже, че в някоя от групите претендентите са повече от местата,
ще влязат в деяние спомагателни критерии
Най-голяма тежест ще има дете с брат или сестра в учебното заведение - то ще получи 22 т. За многодетно семейство точките ще са 5, а за приключило предучилищен клас в школото дете - 3. Между 1 и 6 точки ще има за деца сираци, с увреждания и настанени в приемни фамилии. Ако по случайност има претенденти с равни точки, ще се употребява чоп.
Новата система, отражение на измененията, направени в разпоредба на МОН през лятото на предходната година, би трябвало да е отговор на множеството наставнически условия. Те бяха главно за достъп до най-близкото учебно заведение и попречване на практиката в последния миг да се сменя адресната регистрация и по този начин деца от различен регион да изместят живеещите наоколо. Родителско неодобрение предизвика и всеобщата процедура да се показват подправени бележки, които да удостоверяват месторабота в региона на учебното заведение. Този аршин въобще не попада в тазгодишния план с правила. Защо тогава майките и бащите и тази година не са удовлетворени? Защо заляха общината с десетки възмутени позиции и оферти за промени? Защо заплашиха със съд и този документ, още преди да бъде признат дефинитивно?
Отговорът е един и е елементарен. Защото
има нещо сбъркано в цялата концепция
за правила, критерии, уседналост и райониране. Защото, когато слагаш граници на избора на обучение, българинът дава отговор на нож. Защото, когато си позволил срив в образованието в учебните заведения, няма по какъв начин да убедиш майките, че където и да учат децата им, те ще получат едно и също. По-лесно е да бягаш от същинския проблем, да го заобикаляш и да оставиш гневни родители да се обстрелват едни други кой има повече право на положително обучение. Истинският проблем не е в това къде живее детето, комфортно ли му е учебно заведение Х, дали майка му избира учебно заведение Y, или дали неговата улица е част от една прилежаща територия или друга. Драмата е в качеството на предлаганото обучение и в неоспоримия факт, че то не е еднообразно на всички места в София. Колкото и да се напъват всякакви служители да изясняват, че в главното обучение разлики в образованието съвсем няма, действителността я виждат всички родители на първокласници, второкласници и така нататък Ножицата е отворена и няма да се затвори посредством механичния напън, който се пробва да приложи страната, а след нея и общината. Въвеждането на уседналост и райониране с извинението за обезпечаване на улеснение въобще няма връзка с правото на положително обучение. И се прави, единствено с цел да се отклони вниманието от неспособността на страната да се оправи с проблемите на образованието. Толкова ли не схващат ръководещите и в централната, и в локалната власт, че всеки родител, който желае, отново ще откри метод да заобиколи нормите. Вместо да си смени адресната регистрация в последния миг, в този момент той ще го направи 2-3 години по-рано. Така тъкмо след 3 години цялата система ще бъде безпредметна - умерено ще може да се нарушава от малко по-предвидливи майки и татковци. Или може би от властта схващат доста добре всичко - и пропуските, и малките врати. Но просто са безсилни да трансформират обстановката - не желаят, не могат, не знаят по какъв начин!?
Новите правила за банкет
не вземат решение безстопанствен проблем
- нито на тези, които търсят улеснение, без доста да ги интересува в какво школо попада детето им, нито другите, които имат упоритости и явен проект за бъдещето на отрочето. Защото каквито и правила да се ползват, положителните учебни заведения са все толкоз, неприятните също не трансформират броя си, а децата остават без еднакъв достъп до положително обучение. Сменят се единствено имената им в описите в търсене на някаква химерна правдивост. Прави са и тези, които желаят детето им да учи през една улица от вкъщи си, тъй като нямат баби и дядовци, които да ги водят до другия завършек на квартала. Прави са и тези, които имат независимост на придвижване, само че по административен път някой им не разрешава да създадат своя избор. Прави са и хората, които желаят детето им да учи до местоработата им, тъй като няма кой да го вземе от учебното заведение, което е до дома им.
Ако страната назначаваше амбициозни шефове, стимулираше учителите да се развиват, в случай че одобряваше по-добри учебници, в случай че осигуряваше добра материална база за всяко учебно заведение, в този момент нямаше да е изправена пред предизвикването да измисля наредби след наредби и да реди имена на заслужили и по-малко заслужили хлапета. Ако учебните заведения даваха почти еднообразно качество на образование, нямаше да има потребност от никакви правила за банкет и никой нямаше да се избива за място в елитно учебно заведение, нито щеше да бяга от друго, носещо славата на " циганско ". Вместо това в този момент се водят грозни борби с взаимни обвинявания за подправяне на адреси, за заболели наставнически упоритости и подкупни шефове. И до момента в който майките се дърпат за косите из обществени мрежи и конгреси, някои служители самодоволно седят в креслата си и гледат сеира на простолюдието. Затова и другата, и по-другата година ще гледаме същия филм, ще вършим следващите критерии, ще измисляме идващите истински правила, с цел да вървим след казуса, вместо да го разгадаем.
.jpg )
Първият образователен ден е най-вълнуващ освен за първокласниците. Родители, баби и дядовци са директно обвързани с образователния развой и тръпнат в очакване да схванат детайлности за достъпа на отрочетата им до мечтаното учебно заведение
Снимки Емилия Костадинов
През последните две години Министерството на образованието и науката и Столичната община вършат всичко допустимо да основат отрицателни страсти, превръщащи се в истерични пристъпи у майки и татковци на първокласници. За втора година вследствие на работата на двете институции в последния миг се сменят разпоредбите, които се включват в единната система за банкет в първи клас. Намерението бе да се спрат нарушаванията, които се допускаха от шефовете на учебните заведения, като им се даваше независимост сами да дефинират критериите за банкет в техните учебни заведения. Както е добре известно обаче, пътят към пъкъла е застлан тъкмо с такива положителни планове. Така че вместо въвеждане на положителни практики,
настана общоградски безпорядък
Родители нервно наблюдават за всяка смяна в обществени мрежи, уеб сайтове, конгреси, дебнат на всяка крачка дейностите на отрасловия зам.-кмет Тодор Чобанов и се чудят в коя посока ще бъде отпратено детето им от следващото изобретение.
Те добре помнят, че през предходната година общината написа за няколко седмици три разнообразни документа, в които се опита да регламентира един обективен банкет в първи клас. Колко е бил обективен и равнопоставен, стана ясно, откакто въпросният нормативен акт бе оборен в съда. Това наложи Министерството на образованието да одобри нови правила, които да вмени за използване на всички общини у нас. Затова още веднъж в последния миг и столичното кметство чупи пръсти и търси способи да провежда система за банкет, която най-добре да отговори на упованията и потребностите на най-големия град у нас. До седмица въпросният противоречив документ с правила за кандидатстване ще бъде признат от Столичния общински съвет и ще влезе в действие. Но евентуално с упованието, че още веднъж ще падне в съда... Родители занапред се канят да го нападат, като се базират на отнетите им права за избор и еднакъв достъп до качествено обучение на детето им.
Какво в действителност предлага вносителят Тодор Чобанов, базирайки се на наредбата на МОН? От идната образователна година към всяко учебно заведение се обрисува прилежаща територия. Всички, живеещи в границите й, ще получават преимущество, с цел да влязат в школото. Напълно новият детайл е, че с най-вече привилегии ще са децата, чийто адрес не е сменян през последните три години. Така на процедура се вкарва уседналост. Във втората група ще са деца, които живеят към учебното заведение сред една и три години, а в третата група - хлапета с адрес, заменен през последната една година. Едва откакто влязат децата от всички групи, ще се допусне банкет на малчугани от цяла София. Този път няма да има преимущество за деца, които живеят в съответния административен регион.
Ако обаче се окаже, че в някоя от групите претендентите са повече от местата,
ще влязат в деяние спомагателни критерии
Най-голяма тежест ще има дете с брат или сестра в учебното заведение - то ще получи 22 т. За многодетно семейство точките ще са 5, а за приключило предучилищен клас в школото дете - 3. Между 1 и 6 точки ще има за деца сираци, с увреждания и настанени в приемни фамилии. Ако по случайност има претенденти с равни точки, ще се употребява чоп.
Новата система, отражение на измененията, направени в разпоредба на МОН през лятото на предходната година, би трябвало да е отговор на множеството наставнически условия. Те бяха главно за достъп до най-близкото учебно заведение и попречване на практиката в последния миг да се сменя адресната регистрация и по този начин деца от различен регион да изместят живеещите наоколо. Родителско неодобрение предизвика и всеобщата процедура да се показват подправени бележки, които да удостоверяват месторабота в региона на учебното заведение. Този аршин въобще не попада в тазгодишния план с правила. Защо тогава майките и бащите и тази година не са удовлетворени? Защо заляха общината с десетки възмутени позиции и оферти за промени? Защо заплашиха със съд и този документ, още преди да бъде признат дефинитивно?
Отговорът е един и е елементарен. Защото
има нещо сбъркано в цялата концепция
за правила, критерии, уседналост и райониране. Защото, когато слагаш граници на избора на обучение, българинът дава отговор на нож. Защото, когато си позволил срив в образованието в учебните заведения, няма по какъв начин да убедиш майките, че където и да учат децата им, те ще получат едно и също. По-лесно е да бягаш от същинския проблем, да го заобикаляш и да оставиш гневни родители да се обстрелват едни други кой има повече право на положително обучение. Истинският проблем не е в това къде живее детето, комфортно ли му е учебно заведение Х, дали майка му избира учебно заведение Y, или дали неговата улица е част от една прилежаща територия или друга. Драмата е в качеството на предлаганото обучение и в неоспоримия факт, че то не е еднообразно на всички места в София. Колкото и да се напъват всякакви служители да изясняват, че в главното обучение разлики в образованието съвсем няма, действителността я виждат всички родители на първокласници, второкласници и така нататък Ножицата е отворена и няма да се затвори посредством механичния напън, който се пробва да приложи страната, а след нея и общината. Въвеждането на уседналост и райониране с извинението за обезпечаване на улеснение въобще няма връзка с правото на положително обучение. И се прави, единствено с цел да се отклони вниманието от неспособността на страната да се оправи с проблемите на образованието. Толкова ли не схващат ръководещите и в централната, и в локалната власт, че всеки родител, който желае, отново ще откри метод да заобиколи нормите. Вместо да си смени адресната регистрация в последния миг, в този момент той ще го направи 2-3 години по-рано. Така тъкмо след 3 години цялата система ще бъде безпредметна - умерено ще може да се нарушава от малко по-предвидливи майки и татковци. Или може би от властта схващат доста добре всичко - и пропуските, и малките врати. Но просто са безсилни да трансформират обстановката - не желаят, не могат, не знаят по какъв начин!?
Новите правила за банкет
не вземат решение безстопанствен проблем
- нито на тези, които търсят улеснение, без доста да ги интересува в какво школо попада детето им, нито другите, които имат упоритости и явен проект за бъдещето на отрочето. Защото каквито и правила да се ползват, положителните учебни заведения са все толкоз, неприятните също не трансформират броя си, а децата остават без еднакъв достъп до положително обучение. Сменят се единствено имената им в описите в търсене на някаква химерна правдивост. Прави са и тези, които желаят детето им да учи през една улица от вкъщи си, тъй като нямат баби и дядовци, които да ги водят до другия завършек на квартала. Прави са и тези, които имат независимост на придвижване, само че по административен път някой им не разрешава да създадат своя избор. Прави са и хората, които желаят детето им да учи до местоработата им, тъй като няма кой да го вземе от учебното заведение, което е до дома им.
Ако страната назначаваше амбициозни шефове, стимулираше учителите да се развиват, в случай че одобряваше по-добри учебници, в случай че осигуряваше добра материална база за всяко учебно заведение, в този момент нямаше да е изправена пред предизвикването да измисля наредби след наредби и да реди имена на заслужили и по-малко заслужили хлапета. Ако учебните заведения даваха почти еднообразно качество на образование, нямаше да има потребност от никакви правила за банкет и никой нямаше да се избива за място в елитно учебно заведение, нито щеше да бяга от друго, носещо славата на " циганско ". Вместо това в този момент се водят грозни борби с взаимни обвинявания за подправяне на адреси, за заболели наставнически упоритости и подкупни шефове. И до момента в който майките се дърпат за косите из обществени мрежи и конгреси, някои служители самодоволно седят в креслата си и гледат сеира на простолюдието. Затова и другата, и по-другата година ще гледаме същия филм, ще вършим следващите критерии, ще измисляме идващите истински правила, с цел да вървим след казуса, вместо да го разгадаем.
Първият образователен ден е най-вълнуващ освен за първокласниците. Родители, баби и дядовци са директно обвързани с образователния развой и тръпнат в очакване да схванат детайлности за достъпа на отрочетата им до мечтаното учебно заведение
Снимки Емилия Костадинов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ